сряда, 3 май 2017 г.

„Джелсомино в страната на лъжците“ – Джани Родари


„Джелсомино в страната на лъжците“ е една много интересна и забавна история за порастването на едно момче. Джелсомино е необикновено момче. Той се ражда с толкова силен глас, че един негов поздрав запраща шапките на хората високо в небето. Убеден, че гласът му носи само злополуки, Джелсомино напуска родния си град и се отправя на пътешествие по света в търсене на щастието. Така попада в чудновата страна, където лъжците и мошениците са на почит, а честните хора – в затвора. В Страната на лъжците всички казват обратното на действителността, котките лаят, кучетата мяукат, а честните хора са пращани в затвора. Хлебарят нарича франзелите с имена на лекарства, а аптекарят предлага питки и гевреци. Оказва се, че рибата наистина се вмирисва откъм главата и цялото объркване идва заради владетеля на кралството – Джакомоне, който е бивш пират, поради своята плешивост никога не излиза без буйна оранжева перука. На Джакомоне никак не му харесвало да го наричат пират, затова променил значението на думите. Така когато казвали, че е пират, всъщност се разбирало, че е владетел.
В това шантаво кралство Джелсомино намира приятели, намира врагове, изправя се пред страхове, попада в люти битки. Изживява приключението на живота си. Но Джелсомино успява да достигне до същността, да настигне самия себе си и пред очите ни се превъща в силно и смело момче.
Заедно с новите си приятели – тебеширеното коте Дзопино и художникът Бананито – той попада в различни и забавни, невероятни приключения. С помощта на нарисуваното с тебешир коте Дзопино и на още много приказни герои Джелсомино се впуска в славна битка срещу несправедливостта.

„Това е историята за Джелсомино (от итал. – Жасмин), както сам той ми я разказа. Докато я слушах, почти оглушах, макар че си бях натикал в ушите половин килограм памук. Да, наистина гласът на Джелсомино е толкова силен, че когато той говори, така да се каже „тихичко“, могат да го чуят и пътниците в реактивните самолети, които летят на десет хиляди метра височина над морското равнище и над главата на самия Джелсомино. (…) Когато Джелсомино се родил, хората от цялото село наскачали посреднощ – сметнали, че фабричните сирени свирят за работа. Всъщност изпискал Джелсомино, за да опита гласа си, както всички новородени деца“.

Това е една много интересна и забавна книжка, която се чете на "един дъх"... Всички в тази шантава страна съзнателно лъжат и това е на почит, а колко хора в нашият свят казват истината... ?



Забележка: снимките са свалени от интернет 

Няма коментари:

Публикуване на коментар