неделя, 26 февруари 2017 г.

''Атентатът'' - Ясмина Кадра


Резюме :
В претъпкан ресторант в Тел Авив влиза уж бременна жена и внезапно взривява бомба, която крие под роклята си. През целия зловещ ден доктор Амин, израелец от арабски произход, оперира една след друга многобройните жертви на кървавото покушение.

По-късно съобщават, че безмилостното камикадзе е собствената му жена. Отхвърлен от довчерашните си приятели, жестоко разпитван от полицията, хирургът извършва своето страшно пътуване в ада: за да разбере защо най-скъпото му същество тръгнало по пътя на безумните убийства, той се среща със зовящи за свещена война имами и с фанатици, готови да жертват живота си за палестинската кауза. Хуманистът иска заедно с читателите да стигне до същината на неразрешимите проблеми, които превръщат съвременния свят в ожесточено бойно поле на религии и манталитети.

Известният алжирски писател Ясмина Кадра, познат на българските читатели с романа си „Кабулските лястовици", е роден през 1955 г. в алжирска Сахара. Истинското му име е Мохамед Мулесехул. Днес той е един от най-значимите гласове на арабския свят по света и достоен посланик на френското художествено слово. Романите му са преведени в седемнайсет страни. „Кабулските лястовици" е избрана от вестник „Сан Франциско Кроникъл" за най-добра преведена книга в САЩ.


Информация за книгата:
Автор: Ясмина Кадра
Издател: Прозорец
Категория: Художествена литература , Криминални романи. Трилъри
Година: 2008
Страници: 192

Ако трябва да опиша книгата с няколко думи, те ще са - душевните терзания на мъж, който е изгубил жена си по жесток и неразбираем за него начин. Жена му извършва самоубийствен атентат и той се опитва да разбере причините, които са я подтикнали да направи това зловещо деяние. В книгата се разкрива и част от живота на Израел, техните проблеми и тяхното мислене.

Ето и малко цитати от книгата:

1) Този, който ти е казал, че мъжът никога не трябва да плаче, не знае какво означава да си мъж.

2) Само глупаците не си променят мнението.

3) Невъзможно е да се върнеш към обичайните навици, когато сърцето не те следва.

4) Въобразяваме си, че всичко знаем. Отпускаме се и решаваме, че всичко е наред. С течение на времето преставаме да обръщаме внимание на дребните неща. Проявяваме доверие. Какво можем да желаем повече? Животът ни се усмихва, шансът - също. Обичаме и сме обичани. Имаме средства да постигнем мечтите си. Всичко се къпе в нега, всичко ни благославя… А след това без предупреждение небето се сгромолясва отгоре ни. Безпомощно паднали по гръб, откриваме, че животът, целият живот - с полетите и паденията си, с мъките и радостите, с обещанията и спуканите балони - се държи на тъничка и неосезаема нишка, подобна на паяжина. Изведнъж и най-малкият шум ни плаши, вече не вярваме в чудеса.

5) Никога няма да разбера защо оцелелите от една драма се чувстват принудени да изглеждат по-окаяни, отколкото онези, които са загинали.

6) И знаем ли ние всъщност кое е справедливо и кое не? Нещата, които са ни удобни; тези, които не ни понасят. Не сме достатъчно разумни както когато сме в правото си, така и когато грешим. Така си живеят хората: в лошо, когато то е добро за тях, и в добро, когато то не означава кой знае какво…

7) Колкото и да очакваме най-лошото, то винаги ни изненадва. Ако за нещастие стане така, че достигнем дъното, от нас и само от нас зависи дали да останем там, или да изплуваме на повърхността. Между горещото и студеното има само една крачка. Трябва да знаем къде стъпваме. Много лесно е да се изплъзнем от контрол. Едно избързване, и падаш в ямата. Но дали това е краят на света? Не мисля. За да се измъкнеш, трябва просто да си намериш причина.

8) Не обичам да унижавам хората. Бил съм унижаван и отлично знам какво е. Всякакви драми са възможни, щом самолюбието е посрамено. Особено когато човек забележи, че е изгубил достойнството си, че е безпомощен. Смятам, че най-доброто училище по омраза е точно тази дупка. Истински започваш да мразиш в момента, когато осъзнаеш своята безпомощност. Това е трагичен момент; най-ужасният и най-отвратителният от всички.

9) Да заминеш, където искаш, не означава свобода. Да ядеш до насита, не означава успех.

10) Човек не може с едната ръка да полива цветето, което изскубва с другата; не се смиляваш към розата, която поставяш във ваза, убиваш я; вярваш, че разкрасяваш салона си, но всъщност обезобразяваш градината си…


Няма коментари:

Публикуване на коментар